Какво ние можем да направим за живота
”В отчайващи ситуации е необходимо да разберем, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво живота очаква от нас. Не да се питаме какво живота може да направи за нас, а да се попитаме какво ние можем да направим за него.”
Тази мисъл на Виктор Франкъл ми припомни колко важно е във времена като тези, да обърнем очи не към страха, а към силата намираща се в центъра на самите нас. Център свързан преди всичко с духовното ни начало, със Светлината на човешкото в нас, с онзи потенциал, който винаги излиза наяве при екстремни ситуации.
“Животът не е наука. Животът не дава сигурност и гаранции. Свободата събужда страх, защото обратната страна на свободата е отговорността. Отговорността означава: да даваш отговор на въпросите, които поставя пред теб живота. Следователно животът е свобода: свобода в отговорността.” Отново думи на Виктор Франкъл, и отново толкова актуално звучащи.
Тежкият транзит на Сатурн и Плутон (повече вижте тук) в момента пресича 1 дом от астрологичната карта на България. И поставя пред всички нас недвусмислената нужда от това да поемем лична отговорност и персонални действия, за да опазим себе си и страната си от вирустния бич, който плючи над главите ни. Но не да ги наведем, а да ги изправим, проявявайки ОТГОВОРНОСТ. Днес това е единствената ключова дума, и всяко подценяване на ситуацията, пред която сме изправени е меко казано неуместно. Всеки от нас - млад или стар - е нужно да спазва строга дисциплина, както по отношение на личните си нужди, така и по отношение на отговорността, която носи към другите.
Това от една страна.
От друга на изпитание е подложен и срещуположния дом на мястото, където транзитират двете планети - 7 дом. Домът на партньорството, откритостта, справедливостта. И ето, че "забързаният ни" ход ще се наложи да бъде забавен. Индивидуалното ни преследване на щастие ще се пречупи през призмата на груповото. Ще останем със семействата си, припомняйки си, че няма по-важно от пълноценното общуване и партньорство именно в тази най-малка единица на обществото.
Работните отношенията ще станат другата сфера, в която ще се провери доколко сме разбрали, че само подкрепяйки се един друг ще бъде възможно да оцелеем в пряк и преносен смисъл. Нуждата от разбиране и съпричастност вече няма да има нужда да бъде доказвана на думи, а на дела. Защото сега единствено те ще говорят за степента на осъзнатата личност.
Вече чуваме за прекрасни примери на взаимопомощ и доброволчество, както в областта на медицината, така и в областта на образованието, културата и спорта. Но нека в тези предизвикателни времена не забравяме и онези, които са сами и безпомощни. В малките и големи населени места има много хора, които сега изпитват остра нужда от най-необходимото за оцеляването си. Може би (със съгласието и помощта на местната и държавна власт) биха могли да се сформират малки отряди по местоживеене, които заедно с отделите за социални грижи да осигуряват доставки по домовете (при строго спазване на изискванията за предпазни мерки!) на възрастни, неподвижни или в тежко социално положение хора. Изискава се лична инициатива и нестандартни решения, защото времето и живота ни са вече различни от онези, които познавахме доскоро.
И те "изискват" от всички нас да се издигнем над егото си и видим онова, което винаги е било пред очите ни - заедно сме по-силни! И, ако някой все пак не вярва в това ще цитирам думите на един равин, казани от него преди повече от 2000 години:
“Ако аз не се погрижа за себе си, кой ще се погрижи за мен?
А ако се погрижа само за себе си, кой съм Аз?
И ако не ме е грижа днес, то кога тогава?”
Затова бъдете добри хора, които не забравят, че животът е такъв, какъвто всеки един от нас го направи, но отговорността ни не е само персонална. Тя е и към нацията, към целия свят, защото всички сме част от едно единно цяло, и от всички нас зависи какво място за живот ще бъде планетата Земя утре!
Нека, ние българите, дадем достойния си принос за това!
Автор: Милена Милева
